“......Бог е дал на всеки народ билките с които да се лекува, на неговата земя ....” Ванга

При подбора на съдържащите се в NATANAL/НАТАНАЛ® лечебни растения е подходено с оглед на тяхната доказана фармацевтична ефективност и взаимодопълняемост на свойствата, така че  NATANAL/НАТАНАЛ® да бъде един високоефективен широкоспектърен биоактивен билков извлек.
Извлека от лечебните растения е по специална технология, без каквато и да е термична или химична обработка, като по този начин се запазват максимално съдържащите се в тях вещества.

Allium Sativum - чесън
Allium sativum е ботаническото название на чесъна, от семейство Лукови. Няма друго растение в света, което да лекува толкова успешно човечеството от древността до наши дни.
Чесънът е мощен имуностимулант. Той повишава количеството на лимфоцитите, естествените клетки-убийци (унищожаващи раковите клетки) и стимулира останалите компоненти на имунната система. Чесънът стимулира дейността на клетките на NK и MACROPHAGES. Тези имунни клетки убиват патогени клетки в тялото, каквито са и раковите клетки. Имуностимулиращото действие на чесъна е обусловено от съдържащите се в него сяро-, селен- и германий – съдържащи съединения.
Чесънът е мощен антиоксидант, благодарение на съдържащите се в него сулфидни съединения, които защитават организма от действието на свободните радикали.
Чесънът подпомага извеждането от организма на токсичните соли на тежките метали – олово, манган, кадмии и др.
Чесънът повишава радиотолерантността (радиоустойчивостта) на организма, което го прави незаменим помощник при лъчетерапия.
Сулфидите на чесъна “улавят” молекулите на свободните радикали и дори отровни и токсични вещества. Серните съединения не им позволяват да се превърнат в убийствените за човека канцерогенни форми.
Чесънът има мощен ефект на детоксикация на организма. Именно този ефект на чесъна е в основата на лечебния ефект при химиотерапия и лъчетерапия
Чесънът демонстрира мощен антигъбичен и антибактериален ефект, като взаимодейства с определени химически реакции в тялото. Серните съединения на чесъна разрушават групите thiol (групите на сяра - водород) в ензимите, нужни за репродукцията (размножаването) на бактериите.По специфичен начин чесънът разрушава днк на тези ензими. Тези ензими са нужни за копирането на бактериалните хромозоми и тяхното разрушаване прави бактерията неспособна да се размножава. Така чесънът убива бактериите. Това е механизмът на действие на чесъна и върху раковите клетки.
Чесънът съдържа множество серни съединения, които имат мощен антивирусен ефект.
Чесънът има антитромбоцитен ефект, т.е. не позволява да се образуват съсиреци в кръвоносните съдове.
Чесънът има способността да понижи холестерола в кръвния серум. Медицински изследвания в Германия са доказали, че чесънът може да вдигне нивото на “добрият холестерол” най-малко с осем процента.
Чесънът е в състояние да понижава кръвната захар, която го прави много полезен диетичен инструмент в третирането на диабет.
Чесънът има кардиозащитно действие и предотвратява развитието на атеросклероза.
Чесънът въздейства благоприятно на ръста и делението на клетките. Това му свойство предизвиква регенерираш и подмладяващ ефект.
Безспорни са лечебните качества на пресния чесън при заболявания на кръвоносната система, дихателните пътища, храносмилателната система, отделителната система, сърдечни заболявания и др.

Mentha Piperita – джоджен
Съществуват множество разновидности на ментата, която е позната като подправка и лечебно средство още от древността. Те имат сходни ароматни, вкусови и биологични свойства.
Днес най-разпространена е пиперливата или лютивата мента, която е многогодишно тревисто растение. Тя не се среща в диво състояние, тъй като е получена чрез кръстосване. За този хибриден вид се намират сведения още от Средните векове. Джоджена е широко разпространен в света.
У нас също се използват няколко разновидности на ментата и техните кръстоски, които се наричат джоджен. Използваемите надземни части на растението имат спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично действие, увеличават секрециите в стомаха и червата, предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове.
В българската народна медицина се използват листа или етеричното масло на джоджена. Те се прилагат при болки в стомаха и сърдечната област, при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания. Джоджена се препоръчва при физическа и умствена преумора, за освежаване, както и при стомашно разстройство и повръщане.
Джоджена намалява гаденето и повръщането, увеличава апетита, подобрява храносмилането, понижава киселинността на стомашния сок, спира стомашните спазми, има противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.
Свойствата на джоджена се използват при оптимизация на лечението на болни с възпалителни процеси в бронхите и белите дробове, при сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателния тракт, гинекологични заболявания и др.

Ocimum Basilicum – босилек
В Индия босилекът е бил познат и високо ценен от дълбока древност. Римляните го прилагали за лечение на депресии и меланхолия. У нас босилекът е широко използвана лечебна билка, особено през XVIII и XIX в.
Използват се стръковете и листата на едногодишното растение, които са ценен източник на каротин, рутин, витамин Р, провитамин А др.  Те имат силен приятен аромат и сладникав вкус, които се дължат на съдържащото се в тях етерично масло. Босилекът съдържа сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.  
В българската традиционна медицина босилекът се употребява за възбуждане на апетита, като диуретично средство, при спастичен колит, като гаргара при заболявания на венците, при кашлица и бронхиална астма, при възпаление на пикочните пътища, и при хрема, ангина. За трудно заздравяващи рани пресните листа се прилагат външно във вид на лапи и мехлеми.
Босилекът има апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, спазмалогично, и тонизиращо действие.
Босилекът се използва за възбуждане на апетита, при лечение на хронични колики, гастрит и ентерит (особено с колики), при кашлица, бронхиална астма, възпаление на пикочните пътища, при простуда, а също така и като тонизиращо средство. Босилекът се използва при умствена преумора, безсъние и мигрена.

Melissa Officinalis – маточина
Маточината е многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Използват се стръковете и листата на многогодишното тревисто растение. За негова родина се смята Средиземноморието.
Маточината съдържа дъбилни вещества, смолисти, горчиви и слузни вещества, ензими, витамин С, каротин, цитрал, цитронелол, гераниол, линалоол, мирцен, алдехиди, розмаринова киселина, и др. Концентрира селен.
У нас маточината е позната билка, която се използва от древността. Тя има приятен свеж аромат, подобен на смес от мента и лимон.
От векове маточината се използва за стимулиране на апетита и процесите на храносмилането, подтиска гаденето и повръщането, неутрализира смилателни нарушения от неврогенен произход.
Маточината действа успокояващо и се прилага при невроза и безсъние, аритмии, мигрена, световъртеж, шум в ушите.
Маточината има силно антивирусно действие, противомикробно, спазмолитично, болкоуспокояващо и седативно действие.
Подтиска гаденето и повръщането, има бактериостатично, температуропонижаващо, и обезболяващо действие. При болни със сърдечни заболявания намалява задъхването, намалява пристъпите на тахикардия, намалява болките в сърдечната област.
Маточината е прекрасно средство при малокръвие и понижен хемоглобин, както и при резки спадания на кръвното налягане. Препоръчва се при понижена умствена  и физическа работоспособност.
Маточината оказва благоприятно влияние върху главния мозък, тонизира функцията на мозъка, подобрява паметта.

Plantago Major – широколистен живовляк
Многогодишно тревисто растение с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10-15 см. Листата на широколистния живовляк съдържат гликозит аукубин, ферменти на инвертин и емулсин, аскорбинова и лимонена киселина, калиеви соли, каротин, филохинон, горчиви и дъбилни вещества, слез, фитонциди и др. Семената съдържат стероидни сапонини, до 40% слизести вещества, аукубин, олеанолова киселина и др.
Широколистният живовляк има ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено и диуретично действие.
В българската народна медицина широколистния живовляк се използва при бронхит и други възпаления на дихателните пътища, при храносмилателни разстройства, при гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, ентероколити.
В народната медицина живовлякът намира широко приложение при лечение на злокачествен тумор на стомаха и дебелото черво.
В традиционната медицина широколистния живовляк се препоръчва при хипоациден гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника в случаите с нормална или понижена киселинност в периодите на обостряне и за профилактика на рецидиви, при заболявания на дебелото черво.
Пресни листа на живовляка се използват външно за налагане на трудно зарастващи рани и язви, изгаряния, като ускорява заздравяването, има кръвоспиращо, противовъзпалително и бактерицидно действие. Употребяват се и за налагане на ухапвания от пчели, оси и др.
Широколистният живовляк има отхрачващи свойства. Той защитава епителната тъкан на дихателните пътища, действа противовъзпалително и възстановява функциите на рестичестия епител.
Широколистния живовляк спира ръста на патогенните стафилококи.

Thymus sp. Div – мащерка
Билката е известна още като бабина душица, майчина душица, дива чубрица, овчарски босилек. Расте из цялата страна. Фитотерапевтите различават над 35 разновидности на мащерката.
Най-важната компонента на растението са флавоноиди, сапонини, органични киселини, минерални соли, горчиви и дъбилни вещества които имат антибактериално и антигъбично действие, успокояват бронхите и храносмилателната система и са пълноценни антиоксиданти. Мащерката има силно изразено противовъзпалително, успокояващо и общоукрепващо действие.
Благодарение на съдържащият се тимол и кваркарол машерката е ефективна при възпалителни процеси, усложнени от патогенна микрофлора, която е резистентна към антибиотиците. Мащерката оказва бактерицидно действие върху коковата патогенна флора и бактериастатично – на грамотрицателните микроорганизми. Установена е висока антимикотична активност  на мащерката по отношение на патогенните гъбички.
Мащерката има силно изразено противовъзпалително, антибактериално, противоспазматично и отхрачващо действие, действа спазмолитично и предизвиква отделянето на секреции от дихателните пътища и жлъчката. С лечебните си свойства мащерката подпомага отпускането на спазъма на бронхите, втечнява секрета и улеснява откашлянето. Ето защо мащерка се препоръчва при кашлица, грип, гастрит, язва, газове в червата, колики, главоболие. Много подходяща е за успокояване на нервната система.
Противовъзпалителните и спазмолитични свойства на мащерката се използват при оптимизация на лечението на болни с патология на дихателните пътища, бъбреците, дебелото черво, простатити, гинекологични заболявание и др.

Satureja Montana –  чубрица
Чубрица е едногодишно растение. Произхожда от земите около Средиземно море и Близкия изток. Отглежда се в много страни, включително и у нас.
Чубрицата има силен приятен аромат и тръпчив вкус. Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, витамин С и др. Изсушената чубрица има по-силен аромат от прясната.
Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата и има спазмолитичен ефект. Използва се като лечебно средство при колики, подуване и лошо храносмилане, разстройство, както и против високо кръвно.
Чубрицата има свойството да възбужда апетита, тя е ефективно газогонно, бактерицидно, отхрачващо и спазмалогично средство.
По данни от последните изследвания чубрицата притежава по-силно антисептично и противомикробно действие от розмарина и лавандулата.
Чубрицата се използва при оптимизация на лечението на болни с възпалителни процеси, заболявания на храносмилателната система, за тонизиране при изтощение и др.